ПРЕМА̀ЧКВАМ, -аш, несв.; према̀чкам, -аш, св., прех. 1. Мачкам (в 1 знач.) нещо много силно, така че го повреждам, деформирам или унищожавам; смачквам. Изведнъж една от бронираните коли се откъсна с бясна скорост от мястото си. Хората не успяха да се отдръпнат. Под колата останаха премачкани много от тях. Т. Барова, ДЖ (превод) [еа]. Всички видяха .. самият нещастен барон Портокал. — Скъпи братовчеде, .. защо се търкаляхте така по стръмнината? — За да ви дойда на помощ, .. започнах да се търкалям надолу по хълма и премачках едно негърско племе, подкупено .. да превземе замъка. Св. Златаров и др., ПЛ (превод) [еа]. Цял час вилня бурята и когато отмина, храсталаците и тревата бяха премачкани. Гр. Угаров, ПСЗ, 525. ● Обр. — Какво съм ти сторил, та да ме хулиш? .. Дойде тук, уж гостенин .. — а то само да ми премачкаш душата. Ст. Дичев, ЗС, II, 330-331.

2. Обработвам нещо с мачкане. — Премачкайте гроздето.

3. Диал. Мачкам нещо отново, повторно (Н. Геров, РБЯ).

4. Диал. Преставам да мачкам (Н. Геров, РБЯ). премачквам се, премачкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)