ПРЕМЀЖДА, обикн. мн. премѐжди, ж. Остар. и диал. Премеждие; премежде. Дядо Хаджия, знаеш ли каква премежда ми е минала през главата? Знаеш ли ти, че няма моето пиленце? Л. Каравелов, Съч. II, 22. — Големи премежди има да минеш. Здрава и читава ще излезеш с венец на глава. Бл. Димитрова, ПКС, 352. Не пречат нам световните премежди, / вярващи души! / Извън света са нашите надежди, / след тях ни жаждата суши. П. К. Яворов, Съч. I, 147. Да заглуша гласа на вси премежди, / напусто огледалото троша, / напусто роня безсърдечни речи. Н. Лилиев, С 1932, 94. И след толкова премежди, / подир толкова беди, / днес отново със надежди / тупат младите гърди. К. Христов, Мис., 1896, кн. 8, 610.