ПРЕМЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пременя като прил. Който е облечен в нови и хубави дрехи, обикн. поради някакъв специален повод, празник и под. Пременен момък изкачи близкия насип. К. Петканов, СВ, 56. Пременени мъже и жени се налавят. Зародилото хоро се разраства. Ст. Даскалов, ЕС, 57.
◊ Пременен за ду̀ша. Разг. Който е с лошо ушити, не по мярка дрехи.
— Други (диал.) форми: п р о м е н ѐ н, п р е м я н ѐ н.