ПРЕМИЖА̀ВАМ, -аш, несв.; премижа̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Мижа за известно време; замижавам.
2. Премигвам, премигам, примигам, примигвам. Когато вратите се отвориха без да се почука, той [Никола Попов] се взря и трепна, дори премижа дваж-триж неволно, като да не си доверяваше. А. Страшимиров, Съч., 349.
3. Прен. Разг. Правя се, че не виждам, не забелязвам нещо неприятно, съзнателно си затварям очите за нещо, което би ми създало неприятности; примижавам. Повествователят, който се е наел да рисува живота, няма право да премижава пред мрачните му страни. Ив. Вазов, Съч. IХ, 218.