ПРЀМИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е извънредно, много мил; предраг. — Добро утро, господине .. Гласът ѝ беше малко глух и странно му напомняше премилия глас на неговата майка. Д. Талев, ГЧ, 67. „Мила, премила бабо“ — пишеше внучката ѝ. В. Геновска, СГ, 183. А н г е л и е в а: — Знаете ли, господин Хаджиев, вашата госпожа е премила жена. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 342.