ПРЕМЍНАЛО, мн. няма, ср. Остар. Минало. Надеждата като една невидима богиня му се усмихваше и му разтваряше едно бъдаще, подобно на преминалото му: пълно с тревоги, с трудове, с борба. Ив. Вазов, НО, 4. Ботев преди повече от 60 години пише за деня на Кирил и Методий: „11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение“. ВН, 1958, бр. 2103, 2. Чесите и поляците .. са по-напреднали и имат светло преминало. Й. Груев, Лет., 1872, 224. И нека преминалото да ни послужи за повод като да гледаме да поправим недостатъците си. Ч, 1871, кн. 12, 374.