ПРЕМЍРАМ1, -аш, несв.; премра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. премря̀л, -а, -о, мн. премрѐли, св., непрех. 1. Изгубвам съзнание, като че ли умирам; припадам, прималявам, примирам. —Той все вика, като заклан. Па като дигнах дъската, като я стоварих по главата му с всичката си сила... Той премря. Не пошукна вече .. — Що уби човека за една дъска? .. — .. Влахът не умря, а премря. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79. Г е о р г и: — Невенчана да ходи с оногова .. И още да прави скандали по улицата .. Премирала на улицата, заливали я с вода. Ив. Вазов, Съч. XXI, 164.

2. Прен. Изпитвам много силно вълнение до припадък; премалявам, примирам. Дойде ред и на моята кобила .. Нозете ми трепереха, цял се тресях .. Погледна я в главата — хареса му [на стражаря]. — Премрях, изстинах; кръв не остана в мене. — Господин капитан, викам му. Кобилката ми е жребна, вече наближило ѝ времето. Оставете я да върви с багажа. Н. Попфилипов, РЛ, 34-35. За миг тренът спря и отново замина .. Мария го гледа премряла, изстинала. Ел. Багряна, ПЗ, 41. // Прен. С предл. о т и в съчет. със същ. за състояние, чувство. Изпитвам в много висока степен чувството, състоянието, назовано от съществителното; примирам, умирам. Той изкара един такъв кючек, че в кръчмата всички премираха от възторг. Хр. Смирненски, Съч. III, 207. ● За сърце, душа. Върви в студ и сняг по козирката на кърджалийската стена .. като го гледах, сърцето ми премираше едновременно и от възторг, и от страх! А. Гуляшки, ДМС, 214.

3. С предл. о т и в съчет. със същ. с м я х. Означава много силно и неудържимо извършване на действието, до прималяване; умирам, примирам. Две грознички ниски студентки премират от смях. О. Василев, ЖБ, 155.

ПРЕМЍРАМ2, -аш, несв. и св., прех. Давам, присъждам премия; награждавам. Специалистите, които познаваха Методи .., бяха на мнение, че ще премира проекта на стария инженер А., че със свойствената си решителност ще избере за високия язовир земнонасипната стена. А. Гуляшки, ДМС, 299. След обективната преценка на международното жури, най-добрите филми ще бъдат премирани. ТД, 1971, бр. 18, 2. — В Берлин е била представена пиесата .., която е била премирана на конкурса на Гетевия съюз. К, 1928, бр. 119, 3. премирам се страд.

— От нeм. prämieren.


Източник: Речник на българския език (онлайн)