ПРЕМЍТАМ, -аш, несв.; премета̀, -ѐш, мин. св. премѐтох, прич. мин. св. деят. премѐл, св. 1. Прех. и непрех. Почиствам с метене някое място (стая, двор и под.); измитам, помитам. Ана, най-малкият човек вкъщи, .. — премиташе около огнището, носеше съчки. А. Гуляшки, ДМС, 155. Баба Твърда .., премете цялата къща, изчисти бобеца, сложи го в гърнето да ври на огнището. О. Василев, УП, 39. Чираци сваляха кепенци, ръсеха и премитаха пред дюкяни и работилници. Г. Стоев, ЦЗ, 105. — Милчо, да събереш тия книги из стаята и да си я преметеш. Голям си вече. Н. Каралиева, Н, 14. Магазията вече се беше изпразнила. Продавачите подреждаха стоките по местата им, премитаха пода. Г. Дръндаров, ВЗ, 15. Излязох от конака. Жена плискаше от ведро сребърна вода и се готвеше да премете калдъръма. А. Дончев, ВР, 61.
2. Прех. С метене събирам и отстранявам нещо (обикн. смет, отпадъци и под.); смитам, измитам. Набърже раздигна софрата, премете трохите, остави метлата зад вратата и пристъпи към мъжа си. К. Петканов, ДЧ, 402. Мама премиташе пръснатите класове, ишкаше кокошките да не пилеят зайрето по тора. Кр. Григоров, ОНУ, 49. Върнала се от работа, тя току-що бе похапнала и премиташе падналите край масичката трохи. Д. Ангелов, ЖС, 110. Тя [мама], премела трохите от сухата ни вечеря, седна срещу татя, .., забоде игла и продума: — Все сте изкарали за хляба. Ст. Чилингиров, ХНН, 176.
3. Прех. и непрех. Мета отново, повторно. Учениците влизаха под строг контрол на училищния слуга бай Йордан, който беше чист човек .. Всяка сутрин изтриваше всички мебели и чинове с чиста кърпа. През междучасие пак премиташе. Л. Стоянов, СбАС, 302. Разтвори прозорците, измете, .., и още веднъж премете, преди да постеле новата парцалена черга. Ст. Марков, ДБ, 121. премитам се, премета се страд. Най-после празничните дни на Гроздояж свършваха: бъчвите се затваряха и зимникът се премиташе. О. Василев, УП, 7.