ПРЀМЛАД, -а, -о, мн. -и, прил. Твърде, много млад на възраст. Тя била премлада вдовица с 2 деца, когато баба ѝ, Фота, я преклонила да се покалугери. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 601-602. Макар и премлад, той получи от „Санта Чечилия“ диплома с отличие. Р, 1925, бр. 197, 2. Стоян си Гину говори: / „Гино, премладо българче, / .. нещо ще да та попитам“. Нар. пес., СбБрМ, 1942, 140. Имала макя син Димитрия, / Димитрия, премладо терзиче. Нар. пес., СбНУ XLV, 363.
— Друга (остар.) форма: п р ѐ м л а д и.