ПРЕМЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; премля̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Млясвам един или няколко пъти; премлясквам. От портите заизвиват шии жени и мъже, попоглеждат към каруцата, премлясват с устни и преглъщат слюнката си. Де ги парите, за да си купят домати. Кр. Григоров, ОНУ, 184. В тъмното той продължи да хлипа, после премлясна и се обади с престорен глас. Ив. Остриков, СБ, 44. Козма строг .. Извисил расо с прави гънки като библейски съдник, а епископ Стефан, явно, веселяк .. Дебелите му сочни устни премлясват от наслада. М. Смилова, ДСВ, 45. Бай Михаил седна, премлясна и заговори спокойно и бавно. Х. Русев, ПС, 35.


Източник: Речник на българския език (онлайн)