ПРЕМРЪ̀ЗВАМ, -аш, несв.; премръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Мръзна много и измръзвам много силно, като обикн. започвам да губя чувствителността на тялото си и се сковавам; замръзвам1, вкочанявам1, вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се. — Ох, синко, .., — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Ще ми премръзнеш, майка. Елин Пелин, Съч. IV, 241. Затъвали в дълбоки преспи, премръзвали .., водели сражения с каква ли не фашистка сган. Ж. Колев и др. ЧБП, 65. Майка ѝ я опипва и току говори: „Ох, мама, да не си премръзнала!“ — и я настанява до печката. И. Петров, НЛ, 127. — Тука през лятото е топло, но през зимата духа силен вятър и пада сняг. Не оставайте, защото ще премръзнете! — предупредиха ги лястовичките. А. Каралийчев, ТР, 87. В туй време пчелите, премръзнали и гладни, се бяха струпали на кълбо да се топлят, а в средата се бе мушнала майката. П. Бобев, ЗП, 104. Стоян Глаушев скиташе от улица на улица присвит, .. Унило пристъпяше след него кучето му. Те и двамата бяха уморени, премръзнали, прегладнели. Д. Талев, ЖС, 33. До сряд нощи месечина грея / .. / А по зори ситен дъжд удари, / пресече го на бяли снягове. / Премръзнаха прямлади юнаци. Нар. пес., СбВСтТ, 64. ● Обр. Премръзналото кладенче бълбука / под козирката бяла на ледът. В. Раковски, ППС, 19. // За част от тяло — изстивам много и ставам безчувствен или боля; втвърдявам се, вкочанявам1, вкочанявам се, вкочанясвам, вкочанясвам се, сковавам се, измръзвам, замръзвам1. Той придържаше и загъваше с ръце палтото. Но от това само ръцете му премръзваха. Ст. Дичев, ЗС II, 168. Заваля сняг, затрупа ги [опълченците], скри ги в землянките като в леговища. Премръзнаха ръцете им — забраха. Д. Габе, МГ, 203. През тия странствувания веднъж кракът му беше премръзнал. Д. Димов, Т, 320. Нозете му бяха премръзнали и едвам се влачеха. Зл. Чолакова, БК, 39. // Разг. Простудявам се; настивам, изстивам. — Облечи се, защото си потен и може да премръзнеш. А. Каралийчев, ПГ, 33.