ПРЕМЪ̀ДРОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Книж. Много голяма, изключителна мъдрост, която прави впечатление, откроява се. Писах на патриарха, той да ни даде съвет, да ни научи с божията премъдрост как да постъпим. М. Смилова, ДСВ, 191. Коленичи и пое десницата му. — Твое светейшество, моите очи едва сега проглеждат чрез твоята премъдрост. Й. Вълчев, СКН, 556. „Жена! — каза в себе си хаджи Василий. — Какво ти разбира тя от висшата премъдрост на живота!“ Ст. Дичев, ЗС I, 93. Послушай мене и аз ще те науча на такава премъдрост, която никой не знае. БР, 1931, кн. 7, 252.
2. Обикн. ирон. Мисъл, изказване, което се възприема като неистинска мъдрост. Истината за всеки е онова, което отговаря на интересите му. Зависи от гледната точка .. — Бъррр, пазил ме Господ от такава премъдрост — каза Филип. Е. Манов, БГ, 187. Вържете на всякой войник на десния крак по едно снопче сено, и на левия — снопче слама, за да могат да разпознават кой е десният и кой е левият им крак, защото .. и до ден днешен, не могат да усвояват тази премъдрост. Ал. Константинов, Съч., 86. Ами какъвто е човекът, каквито са хората, такъв е и животът им! Да не би дяволът да е дошъл да им го нареди така? Попски премъдрости. Дяволът е в самите нас. Д. Талев, ГЧ, 281. Франсоа Рабле е още монах-францисканец и учи премъдростите на писанието в манастира. Св. Славчев, БФ, 272. Наберат се там млевари .. около воденичаря, пушат и разказват всякакви премъдрости. К. Величков, Събр. съч. VIII, 247.
— Друга (остар., книж.) форма: п р е м у̀ д р о с т.