ПРЕМЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; премълча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св. 1. Прех. и непрех. Съзнателно не съобщавам, не казвам нещо, не говоря за нещо, което зная, което ми е известно; затаявам, скривам. Той .. искаше да узнае откъде съм. А аз упорито премълчавах това. М. Марчевски, ТС, 16. Мълвата, че милионите са мои, беше една шега и ако аз имам вина, тя е таз, че премълчах истината. Й. Йовков, М, 150-151. Съобщаваха каквото биха успели да чуят, премълчаваха онова, което не им харесваше. Ст. Марков, ДБ, 218. И макар че бе решил да премълчи за скандала вкъщи, не се сдържа и започна да ѝ разказва. Ем. Станев, ИК, 229. Помислих за миг да му кажа, че класният ми я [тетрадката] подари заради съчиненията ми по български: били най-хубавите в класа, но премълчах. Ще излезе, че се хваля. В. Бончев, АП, 44. Говорих, но цялата слава прехвърлих на Джо .. Премълчах за вдовичката. Срещам се тайно с нея. Д. Дублев, ПП, 12. // Прех. Не казвам нещо, което си мисля, за което съм се сетил. Груев беше винаги склонен към шега, но тоя път премълча шегата, която дойде на езика му: — Свършено е с империята на султана! Д. Талев, И, 480. В очите ѝ се чете вече туй, което мисли .., което се кани да каже или което ще премълчи. Й. Йовков, ЧКГ, 249.
2. Непрех. Не отвръщам, не се защитавам при отправяне на укор, забележка, предизвикателство и под., които оставям без възражение, без опровержение; замълчавам, преглъщам. Плюят ли те, за добро ли е, ще мълчиш. Всеки може да каже, но всеки не може да премълчи. Сиромах човек иска ли да прокопса, трябва да премълчава. Кл. Цачев, ГЗ, 55. Засегнат на най-чувствителното място, на първо време, Златан не можа да отговори. Искаше му се да не приеме думите на Фирето, но така се случи, че премълча, понесе ги. К. Петканов, БД, 54. — Значи вие използувате нашата война за свои цели, като ядете нашия хляб? — Но ние си проливаме кръвта и ви даваме живота си — отвръщаше възмутен Райчо. Той не премълчаваше. Това озлоби сръбските офицери срещу него. Д. Габе, МГ, 140. — Какво възпитание искаш от човек, който е расъл сред добитъка! .. Методи рязко се извърна, погледна жена си като зашеметен, но премълча. М. Грубешлиева, ПП, 217. — Не си клекнала толкоз, една манджа все ще сготвиш. И не си бъркай гагата, дето не трябва! Пинтезката въздъхна и премълча. И. Петров, НЛ, 111. ● С непряко доп. Не възразявам на някого. Случваше се да кипне за нищо .. След това се разкайваше .., защото виждаше, че му премълчават като на слаб и болен човек. Г. Караславов, ОХ III, 5. Припомни си няколко случки от дружбата си с Минтана. Всякога му е премълчавал и отстъпвал, сякаш се е подчинявал на властническия му нрав. К. Петканов, ДЧ, 55. У дома баба казва на всекиго, каквото си иска, но на тати все премълчава. Н. Каралиева, ЯЧ, 19.
3. Прех. и непрех. Понасям, търпя обиди, неправди, несгоди и под., без да се оплаквам и без да протестирам; преглъщам. И те [булките] език не смееха да изплезат .. срещу баба Вида. И да им е тежко нещо — ще премълчат. И. Волен, ДД, 51. И Ванко не обичаше шефа си. Не смееше да се скара открито с него, отстъпваше му, премълчаваше. М. Грубешлиева, ПИУ, 49. Нещо сяде вътре Еньо. Но той премълча, намръщи се, сбра злъчно устни и изхвуча нещо през нос. Елин Пелин, Съч. III, 146. Животът и щастието на рожбата бяха сто пъти по-ценни от собствения живот .. Лазар Глаушев .. можеше да премълчи, да претърпи страховете си за сина. Д. Талев, И, 599. В учителския съвет негодуват мълчаливо. В бюрото на комсомола премълчават негодуванието си. С. Северняк, ВСД, 57. И в бездната на тъмните страдания / разпъвай свойта мъка и плачи! / Но в шумний хор на людските ридания / ти своята нерадост премълчи! Хр. Ясенов, Събр. пр, 22.
4. Прех. и непрех. Съзнателно, нарочно не съобщавам нещо, пропускам да изразя мнение, отношение за някого или нещо; не отбелязвам, не споменавам. Многобройните турци отстъпваха бързо, но с големи жертви. Като диви рисове ги подгониха момчетата и ги пропъдиха до укрепленията .. — Нека пише сега „Изток“ кой е героят в битката при Гредетин. — Нищо няма да пише. Ще премълчи. Д. Габе, МГ, 148-149. ● Прех. Остар. В съчет. със същ. за лице. Тази чистосърдечна откровеност на баща ми е засегнала честолюбивия д-р К. Кръстев и по-късно той премълча баща ми и с влиянието си наложи да бъде изхвърлено името на баща ми от учебниците и христоматиите. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 33-34. Той наби едного от книжниците и литературни историци само защо го бе премълчал, и то само така, за кеф. Ал. Балабанов, СбАС, 66. премълчавам се, премълча се страд. от премълчавам в 1, З и 4 знач. Тази осведоменост учудваше слушателите. Те виждаха, че нищо не може да се премълчи и скрие от този човек. К. Калчев, ЖП, 381. Не бива да се премълчава и това, че на Зидаров предстои сериозна борба за по-голяма самобитност и оригиналност. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. премълчава се, премълчи се безл. от премълчавам във 2-4 знач. Р а д а: — Че поне ти бъди по-разумна. Е л е н а: — А той! Р а д а: — Той! То се знае, на мъж трябва да се премълчава. Ив. Кирилов, Ж, 64.