ПРЕМЯ̀ТАМ, -аш, несв.; премѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. премѐтнат, св., прех. 1. С предл. н а, п р е з. Провесвам с мятане през рамо, ръка нещо (обикн. дреха, чанта, пушка и под.); прехвърлям, замятам2. Изпрати с поглед Недя и сина му, .., и се върна вкъщи. Малкият бе вдигнал с всички сили раницата и се мъчеше да я преметне на гърба си. В. Геновска, СГ, 320. Преметна той [дядо Станко] тояжката на другото рамо и зашумка из горския път. Ст. Даскалов, ПЯ, 51. Попйорданов взе малкото си куфарче, преметна през ръка новото бежово пардесю и сложи новата си филцова шапка. Д. Спространов, С, 110. Той беше, както изглеждаше по опърпаните дрехи, беден работен човек, преметнал две торби през рамо и мотиката връз тях. Ст. Дичев, ЗС II, 284. Несръчно и вяло Стоил премята пушката си на ремъка. Й. Йовков, Разк. I, 29. Курортисти, .., преметнали пъстри хавлии през рамо, отиваха към плажовете. Е. Манов, БГ, 32.
2. С мятане слагам, поставям нещо някъде, върху нещо, да опре на нещо. След туй преметна въжето на един клон, събра двата края и ги опъна, като да опитваше дали клонът ще издържи. Й. Йовков, ЖС, 22. Учителите шумно го поздравиха, а той скочи от коня, преметна повода през шията му. Д. Фучеджиев, Р, 151. — Добрине, чадо едничко, / я си кончето изведи, / изведи, та го оседлай / със синьо седло алено, / преметни мешин дисаги. Ц. Церковски, Съч. II, 204. Алеков дигна куфара и едва можа да го преметне горе на полицата. Д. Калфов, Избр. разк., 250. Златко чу повтор треперещия Румянин глас, видя молещите ѝ очи и като изви бързо назад, полетя като стрела към нея. Миг-два — и той я сграбчи през кръста и като леко перце я преметна отпред на магарето. Ц. Церковски, Съч. III, 34. // С предл. в ъ р х у и (остар. и диал.) в р ъ з. В съчет. със същ. к р а к а, н о з е. Поставям с мятане единия крак върху другия, когато седя; кръстосвам. Тъй като я виждаше сега — свободно преметнала единия си крак върху другия .., както беше усмихната .. — тоя неин образ, .., той ще трябва да го запечати в паметта си и да го запомни завинаги. Й. Йовков, ЧКГ, 187-188. Тя преметна крак върху крак и посегна да си вземе папироса от отворената пред нея кутия. Г. Караславов, Т, 35. Той преметна крак въз крак, облегна се по-удобно и запуши цигара. М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Расп приседна върху леглото на Рожи, извади цигара и като преметна един върху друг дългите си слаби нозе, каза на Рожи да се облече и да отиде с него. П. Славински, ПЩ, 133.
3. Движа нещо многократно с ръце ту в една, ту в друга посока; мятам2, подмятам1, прехвърлям. Тя плете чорап, възлестите ѝ пръсти чевръсто премятат иглите. Д. Спространов, С, 155. Дядо Пройчо се прекръсти три пъти, след него и другите, и всички зафанаха да премятат лъжиците с вкусната чорба. Т. Влайков, Съч. ДСУ I, 1941, 126. Учителят Никола и учениците му копаят училищната градина. Дядо Гуни гледа как децата сръчно премятат големите за тях лопати и обръщат рохката пръст. С. Северняк, П, 14. И като извади броеницата си от пояса, с хитра усмивка започна да я премята в ръцете си. М. Марчевски, КВ, 19. Две ученички, уловили въженцето, го премятаха във въздуха .., като едва обърсваха земята. Е. Коралов, ДП, 57.
4. За вода, вятър — обръщам, превъртам многократно нещо насам-натам, нагоре-надолу; подхвърлям. Водите ѝ [на реката] бяха червени и гъсти .. Те носеха и яростно премятаха из вълните си изкоренени дървета. И. Волен, МДС, 6. Марица, придошла от бурята, премяташе с ярост пенливи вълни. Л. Стоянов, Б, 117. Помежду бели брегове реката / тече, бучи, по-черна от катран, / лед, камъни и дънери премята. Бл. Димитрова, Л, 258. Премята вятър шума златна. / Ръми рубинен листопад. В. Марковски, ПЗ, 276. И грабнал те в ноктете си тогаз, / с тебе лих ще полетя: / И както бурята премята / заграбен лист, така и аз / бясно ще те завъртя / между небето и земята. П. Яворов, Съч. I, 114.
5. При плетене — поставям конеца върху иглата без да го изплитам, обикн, за да направя нова бримка.
6. Хвърлям рязко нещо или някого в някаква посока така, че да извърши кръгообразно движение, да се обърне в пространството или над нещо; прехвърлям, превъртам. Хвърлих се с все сила на гърба му, пристегнах шията му .., после го вдигнах, преметнах го над главата си и го блъснах в земята. Ст. Дичев, ЗС I, 126. Той .. подхвана въжето от другата страна, после се отпусна с коляно върху снопа, стегна го .., преметна го леко и го свърза. И. Петров, НЛ, 255. Падна по корем във водата .. В следващия миг бързеят я [Марина] преметна. Д. Фучеджиев, Р, 251. И в миг големият премяташе стройното си тяло и се изправяше като свещ върху яките си ръце. С. Северняк, ОНК, 57. Всичките диваци в същия такт затропаха с краката си и завъртяха лопатите наляво, надясно .., премятат ги през ръце, през крака. Ал. Константинов, БПр 1893, кн. 4, 47. — Чакай да му ударя от виното, — спря разказа си чичо Васил, — .. Той дигна котленцето, като преметна със звън превезлото му. Ив. Карановски, Разк. I, 6.
7. С бутане, тласкане при удар и под. събарям нещо, което е изправено, право, така че да падне, да легне на една от страните си; преобръщам, прекатурвам. Скочил той [мъжът] да види какво става в двора, халосва се в буталката, премята я и млякото се изляло. Ран Босилек, Р, 82. Вади по-надоле, че ще преметнеш колата тука, бре! — извика уплашено чичо Стайко. Т. Влайков, Съч. II, 83.
8. Прен. Разг. Изпивам някакво количество течност, обикн. алкохолно питие, бързо, наведнъж; мятам1, гаврътвам. В Стояновата къща са събрале няколко души младежи да му „честитят радост“ и да преметнат по някоя и друга бистра люляна. А. Караславов, Избр. съч. VII, 56.
9. Прен. Разг. Измамвам, излъгвам някого; метвам, мятам1, извозвам, изпързалвам. Ти, разбира се, ще гледаш да го убедиш, че с парите съм си купил учебници, пособия, моливи, тетрадки, хе-хе-хе... ще намериш там как да го преметнеш! Д. Калфов, Избр. разк., 138. — Така, байновото, аз тебе, ако не излъжа, кого друг ще преметна. Р, 1927, бр. 257, 1. — На нас ли? .. — Пазвантоглу хитрува, явно е. А щом премята Селим хан и влашкия войвода, какво остава за нас? Майката ни ще разгони до ден с някоя от тия свои хитрини. Ама де да видим! В. Мутафчиева, ЛСВ, 147-148. Нас не ни пуснаха [на погребението], ама Иринка отиде, защото е дявол. Тая Иринка ни премята и нас, момчетата. Г. Крумов, Т, 29. А кой ще понесе отговорността, тоя дето нищо не знае, или тоя, когото са преметнали, или тоя, дето си е затварял очите. В. Жеков, ТП, 127.
10. Езикозн. Разменям местата на съседни звукове в определена дума (според действащ фонетичен закон), напр. връх — върхът. премятам се, преметна се страд. Конецът се премята върху куката, иглата се измъква от стойката и конецът се вкарва в ухото на иглата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 13. Когато праславянските съчетания or ol — er el са се намирали .. между съгласни, .. p и л се премятат. К. Мирчев, СЕ [еа]. Ловната пушка трябва да се преметне през рамо с насочена надолу цев.
ПРЕМЯ̀ТАМ СЕ несв.; премѐтна се св., непрех. 1. Извършвам рязко, бързо движение в пространството, като се завъртам без опора или над нещо; превъртам се, преобръщам се. Децата заобиколиха баща си, като скачаха, кой как завърне, и се премятаха през глава. К. Петканов, ОБ, 45. Той [Златан] пристъпи една крачка, преметна се във въздуха и тръгна по ръце из тревата. К. Константинов, СЧЗ, 91-92. Орелът се килна във въздуха, преметна се .. и полетя с главата надолу към пропастта. Ст. Загорчинов, ДП, 489. Риба ли някоя се преметне над вълните — цяла тревога. Ал. Константинов, БПр 1893, кн. 3, 35. Чу се изстрел. Вълкът се преметна и остана неподвижен на снега. Дора Габе, МГ, 61. Снежните облаци се бяха надвисили още по-ниско и в затихналия простор наоколо вече се премятаха снежинки. Д. Талев, ЖС, 33. Вълна между ред от вълни се притисна, / .. / изви по скалите, преметна се, плисна / и бързо оттегли се пак. К. Христов, Кр, 9. ● Обр. Сърцето на русия момък се преметна от вълнение. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 14. Погледът му беше все към Дикината къща .., той я видя. Сърцето му се преметна, гърлото му засъхна, краката му отмаляха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 227-228.
2. Губя опора в изправено положение и падам на страната си; прекатурвам се, преобръщам се. Но преди да направи пет-шест крачки, тавата се залюля, преметна се и цопна на земята. Баницата се изтърси. А. Каралийчев, ТР, 25. Вълнуването растеше, лодката се .. поваляше .. на всички страни и на всеки миг плашеше да се преметне. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 78. Бандерата пръв изкачи височината и като монтира бързо картечницата откри веднага огън по оцелелите немци. Няколко зеленикави униформи се преметнаха и струполиха върху прясната трева, други хвърлиха пушките. П. Вежинов, ВР, 274. — Препънах се по едни стръмни стълби .. — Вярно е — кимна Хинко и се усмихна. — Аз видях как се премяташе. Голямо падане беше! А. Гуляшки, ЗВ, 206.
3. Прескачам през нещо, обикн. някаква ограда, преграда; прехвърлям се. Веднага Селямсъзът фърли настрана презръчника .., улови котката на прозореца .., преметна се през Варлаамовия зид и я натопи три пъти в кюпа с черната вапцилка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Желязната дворна врата беше заключена. Той .. се огледа и като хлапак с два скока се преметна в градината. Д. Кисьов, Щ, 210. Закрачи [Иван] с усилие, водата стигаше вече чатала му; облегна се с две ръце върху ръба на кайка, притисна корем о коравото му туловище и се преметна вътре. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 299. Тъкачев съобрази — ще се преметне през този плет, сетне пак през плета ще се прехвърли у Станкини. Г. Караславов, ОХ, 122. ● Обр. Лятно време през ниските кирпичени дувари се премятаха клони от смокини. К. Константинов, ППГ, 14.
4. Движа се многократно ту в една, ту в друга посока. Станка седна .. и се загледа в пръстите ѝ, които се премятаха ловко и под които бримките се нижеха в стройни редове. Марина завърши реда .., остави плетката в скута си и въздъхна. Г Караславов, ОХ, 31. Бродът бучеше самотен посред двата надвиснали бряга; вълните се премятаха сѐ по-пенливи и се губеха надолу в мръчкавината, отдавна вече покрила ниското крайречие. Ц. Церковски, Разк., 35.
5. За нещо — рязко се премествам от едно място на друго или заемам друго положение; прехвърлям се, подмятам се. Дългите косичници на жените се премятаха като черни змии под скачането на играта. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Мирончо се намуси, тръсна силно главата си и пискюлчето на качулката се преметна отпред. Ив. Вазов, Съч. VIII, 24. Когато девойчето посегна да прехвърли кобилицата от едното рамо на другото, косата му се преметна. А. Каралийчев, ТР, 150.
6. Мятам се ту в една, ту в друга страна, измъчван от болка или силно страдание. Детето се яви на бял свят, а родилката се гърчеше и се премяташе. Лекарите и акушерката се досетиха, че може да има още едно дете. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. В ъгъла свестеният Георги се премяташе в ръцете на Волова и Бенковски и хлипаше: — Оставете ме да умра! Нека бачо Никола живей, да се наживей! С. Северняк, ОНК, 17.
◊ Преметна ми се през корема. Диал. Изпитах болка от ужас, притеснение. Премятам се като риба на сухо. Разг. Измъчван от физическа болка или душевно страдание, непрекъснато се въртя на една или друга страна. Желю сега седеше в къта с подгънати нозе и ниско склонена глава над тях .. Спал ли беше през нощта, не помни. Знаеше само, че се премята като риба на сухо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 144.