ПРЕМЯ̀ТАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от премятам и от премятам се. От лудото премятане ту насам — ту натам, сомът се одраска и нарани не на едно място. Д. Калфов, КР, 8. Блъсва се в нещо твърдо. Удар в главата и пак премятане назад. Бл. Димитрова, Лав., 266.
2. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което тялото се преобръща през глава чрез бързо въртеливо движение. Задно премятане до опора. Странично премятане. Прескок премятане.
3. Езикозн. Разменяне местата на съседни звукове в определена дума (според действащ фонетичен закон), напр. връх — върхът; метатеза, премет. В резултат на премятане на начално доисторично or в старобългарски са се получили форми като рамо, рало, равьнъ. К. Мирчев, СЕ [еа].