ПРЕНАГЛА̀СА ж. Повторно нагласяване на някого или нещо, обикн. по друг, различен начин; пренагласяване. Спираме. Използуваме миговете за пренагласа на товара и облеклото. Ако нещо убива, увисва .. — сега го оправяме. Бл. Димитрова, Лав., 32. За ранното развитие на вестибуларния апарат говорят движенията на плода за пренагласа при редки промени на положението на тялото на бременната в пространството. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)