ПРЕНАТОВА̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пренатоваря като прил. 1. За машина, съоръжение и др. — който е натоварен повече отколкото е нормално и допустимо; претоварен. Глоби ще бъдат въведени за собствениците на пренатоварени камиони. Нов., 2006, бр. 298 [еа]. Пренатоварено улично движение. Пренатоварен механизъм.
2. За човек — който изпълнява или извършва повече работа отколкото е нормално; претоварен. Пренатоварен служител.