ПРЕНЕБРЕЖЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от пренебрежителен. — Ще ми дадеш ли грозде? — попита той [Борис] .. Безцеремонният начин, по който ѝ заговори, я разгневи. Баща му имаше същия навик — да се обръща към ученичките с обидна пренебрежителнаст, говорейки им на „ти“. Д. Димов, Т, 6. — Какво говорите вие, господин Паламидов! — изсмя се с престорена пренебрежителност околийският управител. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 247.