ПРЀНЕПРИЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е извънредно, много неприличен и се откроява, прави впечатление. Шиперко седеше кръстатом в своя кът, разказваше неприлични и пренеприлични анекдоти, случки из практиката си на бивш пристав, скандални историйки. Т. Харманджиев, КВ, 102.


Източник: Речник на българския език (онлайн)