ПРЕНОЩУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пренощувам. Той [Орфей] помисли за пренощуване. Трябва да избере хубаво, удобно, прикрито място, за да не го намерят, като спи. Г. Караславов, Избр. съч. V, 360. Той го прие като отдавна чакан гост .. После почнаха нощните идвания в кошарата, връзките с други от четата, пренощуванията. Ст. Даскалов, БМ, 48-49.