ПРЕОБЛЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от преоблека като прил. Който е с облекло, типично, характерно за някой друг, за да се представи за този друг, с цел да се укрие, да не бъде разпознат; маскиран, дегизиран. В селото всички се научиха, че французският войник .. не бил такъв, а преоблечен български войник или офицер. Й. Йовков, Разк. I, 211. Той помисли, че го вземат за съмнително лице .. и че това не са друго, освен преоблечени полицейски агенти. Ив. Вазов, Съч. VII, 28. За да го предразположи, пашата му оказа добър прием. — Кажи ми ти — запита го той — има ли в черквата преоблечени московци или сърби? Г. Караиванов, П, 61. Ако някое заптие или шпионин са подозирали преоблечения апостол в Пловдив, то той е имал лесно средство: да отиде при бай Ивана на Царцово. З. Стоянов, ЗБВ I, 337. „Овой не йе зет ни; овой, ми се гледат, како жена да йе; да не йе нешчо сестра ни преоблечена?“ СбНУКШ ч. II, 136.