ПРЕОБРАЗОВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. 1. Човек, който осъществява, прави преобразования; преобразувател, реформатор. В отделението на Петра Велики .. се пазят като светиня всичките скъпоценни неща, свързани с паметта на преобразователя, както и собствените му изделия. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 149. Съвременният герой, преобразователят на живота, все още не е заел своето законно място на сцената. ВН, 1962, бр. 3268, 4. Ние крояхме различни планове, в които се виждахме като бъдещи преобразователи в тундрата. Ст. Ставрев, ТСП, 64. „Твойто име Георгий С. Раковский .. ще ся напише като преобразовател на България със златни слова.“ ДВ, 1868, бр. 44, 165.
2. Спец. Уред, механизъм и под., който превръща нещо (обикн. енергия) от един вид в друг; преобразувател. Всеки източник на лъчиста енергия е обикновено преобразовател на друг вид енергия в лъчиста. В. Врански, МВЛ, 15. Океанът представлява гигантски акумулатор и преобразовател на топлинната слънчева енергия, на динамическата енергия на вятъра и на космическата енергия от притеглянето на луната. ВН, 1961, бр. 2973, 4.