ПРЕОБРАЗУВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което прави, извършва преобразования в някоя област; преобразовател. Богоров в своята филология .. се яви като преобразувател на езика, като искаше да подведе образуването на всички наши думи под известни правила и закони. М. Москов, ИБЛ [еа]. Хидростроителите .. издигат водохранилища—изкуствени морета .. Други строят канали .. Тези преобразуватели на природата работят в най-романтични, но и в най-сложни условия. К, 1963, кн. 1 [еа].
2. Спец. Уред, прибор, механизъм, който самостоятелно или като част от машина, агрегат превръща нещо, обикн. енергия или движение, от един вид в друг; преобразовател. Отразено от насрещните предмети, ехото на звуковете се връща, улавя се в антената и посредством електронен преобразувател се превръща в разбираеми сигнали. Ц. Цанев, ЧП, 70. Както при всеки електрически преобразувател, така и при антената не цялата подадена електрическа енергия бива превръщана в електромагнитни колебания. Х. Шинев, А, 139. Генераторът на постоянен ток се състои от статор .. и ротор .. Към ротора е и колекторът, който служи като механически преобразувател. Ел. ХI кл, 1965, 108-109. Фотоклетката представлява преобразувател, който превръща светлинния сигнал в електрически.