ПРЕОБРАЗЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преобразявам и от преобразявам се. Лицето ѝ [на Марина] сякаш се промени и Медаров я видя в съвсем друг вид .. преобразяването стана мигновено. Д. Фучеджиев, Р, 168. Това преобразяване на лицето на актрисата не е било някаква тайна, а само способност, която се е раждала от проникновеното, дълбокото вживяване в душата на героинята. Ст. Груев, ББ, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)