ПРЕОБУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преобувам и от преобувам се. Когато владиката вика някой поп при себе си, оглежда го от главата до петите .. Затова поп Антония .. почерпи две шишета слугата, та да спечели време за преобличане и преобуване. Т. Харманджиев, КЕД, 74.