ПРЕОРА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преоравам и от преоравам се. От кмета се оплакваха за наряди, трудови, актове за преораване и опазване на полските имоти. Ст. Даскалов, БМ, 35-36. Един добър орач в днешно време не остава благодарен само с едно плитко преораване [на] земята. Лет., 1876, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)