ПРЕОТЍМАМ, -аш, несв.; преотѐма, -еш, мин. св. преотя̀х, св., прех. Диал. Отнемам. Писмо праща господар Никола, / .. / че са дошли турци анадолци, / та му турци земня преотимат. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 68. Омиле ми девокя у село: / Плава беше, мене добра беше — / Ано ми я други преотеха! / Не ми жалба, че я преотеха, / най ми жалба, че ме кум фанаха. Нар пес., СбНУ ХLIV, 381. „Я си имам до два, до три яда: / млад ме сака, стар ме преотима.“ Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 197. преотимам се, преотема се страд.