ПРЕОХЛАДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от преохладя като прил. Спец. Който е много охладен, обикн. повече, отколкото някаква норма. Противоп. прегрят. Течността може да се охлади и до температура, по-ниска от температурата на втвърдяване, ако се запазва спокойна и чиста. Такава течност се нарича преохладена. Физ. Х кл, 1965, 34. Стъклата доскоро се разглеждаха като преохладени течности. К. Кулелиев и др., Ф, 50. Силициевият двуокис минава в стъкловидно състояние при температури над 1710º, но в преохладено състояние може да съществува и при обикновени температурни условия. К. Дойчев, МП (превод), МП, 213. Като ядра за кристализация на преохладени облаци могат да се използуват .. и малки частици от други вещества като сребърен йодид. ВН, 1962, бр. 3231, 4.