ПРЕПА̀ЛВАМ, -аш, несв.; препа̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Паля, напалвам повече, отколкото трябва. Тури на желязна посипалка малко брашно .., па го тури в пещта; ако оведнаж ся причерви брашното, то пещта е напалена колкото трябува; ако прегори и почернее, то тя е препалена. Лет., 1872, 254. Препалил е пещта и хлябът е загорял.
2. Прен. Диал. Предизвиквам у някого силно желание; изгарям, изпепелявам. Лудо Иаа на колата, / моме стои на портата, / на моме му лудо проговори: / — Бегай, бегай йот портата, / да не ти рипнам от колата, / ке те фанам за раката / ме изгоре, ме препали. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 34. Изгоре ме, Фето, препали ме, / оф, оф, оф, оф, Фето, препали ме! Нар. пес., СбНУ ХХI, 56. препалвам се, препаля се страд. Печката силно пращеше. Тя бе взела да се разсветлява. — А, стига вече духа, да не се препали, — каза офицерът. Т. Влайков, Съч. III, 23.