ПРЕПАРА̀ТОР м. Спец. 1. Лице, което се занимава с препариране на диви животни или птици. Дадох най-напред мечата глава на препаратор да ѝ сложи стъклени очи и да ги малко накърви. Н. Хайтов, ДР, 204. Уви, соколчето беше препарирано. Татко видял, че скоро ще умре, та решил да го отнесе при препаратора и после да накичи стаята ни с него. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 54. В африканските равнини преследваше леопарди и носорози. Ерик ван Блик беше отличен стрелец и препаратор. К, 1963, бр. 1, 20.
2. Лице, което приготвя препарати (във 2 знач.).
— От лат. praeparator.