ПРЕПЍНАМ СЕ, -аш се, несв.; прѐпна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Препирам се. Д. Миладинов, за да запази народа от сплетните му [на протосингела], препнал беше се и скарал с него яко. К. Шапкарев, МЖБМ, 27. Тие [братята] секога се карале мегю себе за праината и за кривината, коя йе по-арна .. Много пъти се препинале и никако не можеле да се погодеет. СбНУКШ, 62.
ПРЕПЍНАМ, -аш, несв.; прѐпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прѐпнат, св., прех. Диал. Спъвам, препъвам; спинам, спрепвам, спрепинам. Лудо младо вода водит, / вода му се не водеше, / нещо му я препинаше — / морска риба златокрила. Нар. пес., СбБрМ, 501. препинам се, препна се страд.
ПРЕПЍНАМ СЕ несв.; прѐпна се св., непрех. Диал. Спъвам се, препъвам се; спинам се, спрепвам се, спрепинам се. Кънчо трепери, слухти, гледа плахо-плахо, стъпя като в паница, постоянно се препина. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. З—4, 240.