ПРЕПЍРАМ1, -аш, несв.; препера̀, -ѐш, мин. св. препра̀х, св., прех. 1. Пера, изпирам нещо още веднъж, повторно. Буряна не оставяше на мира и Богинка. Ако Богинка .. опереше ризите, ще клекне над коритото да ги препира. Ил. Волен, ДД, 26. Носеше избелели дочени дрехи, .. личеше, че много пъти бяха прани и препирани. Д. Бегунов, ЧД, 5. „Оле боже, зла свекръва / зла свекръва маханджийкя! / Ако перем — че препира.“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 399. Ако Петрана опере, / зълвите ѝ го [прането] препират. Нар. пес., СбВСт, 468.
2. Прен. Разг. В съчет. със същ. п а р и, к а п и т а л и и под. Легализирам незаконно придобити пари, като ги пускам в обращение чрез влагане в някакъв бизнес, банкови операции и др., с което затруднявам установяването на произхода им; пера, изпирам. Зад гърба му стоят три мощни институции и той разполага с парите им. За да ги удвои, утрои, препере. В. Люцканова, И I, 61. Нашата нова класа е експлоататорска, тя не произвежда, а живее от заграбеното. Тя получи едни пари наготово .. и започна да ги пере по някакъв начин, да ги препира и да печели. Р. Емануилиду, Л [еа]. На някои от тези хора футболът даде възможност да забогатеят, на други — да преперат пари чрез фалшиви трансфери на играчи в чужбина. Е 2001, 1999, кн. 1-2 [еа].
3. Пера, изпирам нещо, обикн. отделни неща. Войниците .. кретаха по чакъла край рекичката: миеха се, .. препираха партенки и ризи. В. Ченков, ПС, 100. Биеше жена си, че ходи скритом да препира бащините си ризи. С. Северняк, ИРЕ, 42. В ранно утро сам-сама / тича към море мома — / жълто платно да препира, / бяло платно да простира. К. Христов, Т, 27. — Дедо, — рекла — ще ти препера и закръпа дреите. Дала му нойни дреи да се облече, па му препрала и закръпила неговите. Нар. прик., БНТв Х, 357. препирам се, препера се I. Страд. от препирам1. Оборотни пари от хазартен бизнес, за които не се плащат данъци, се препират през покупката и продажбата на български цигари. Сега, 1999, бр. 51, 4. II. Възвр. от препирам1 в З знач. Аз няма с какво да се препера, ами доде ми изсъхне ризата, стоя до огъня. Ил. Волен, ДД, 88.
ПРЕПЍРАМ2, -аш, несв.; (рядко) препра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. препря̀л, -а, -о, мн. препрѐли, св. Разг. 1. Непрех. Проявявам нетърпение и упорита настойчивост нещо да бъде осъществено; припирам, напирам. — Не можем да ги [селяните] удържим. От снощи препират да вземат тефтерите. П. Тодоров, Събр. пр II, 372. — Моля ви се, закъснявам! — препираше отвън инспекторът. Тарас, СбСт, 211. Мъжът бързаше да се освободи от изисканите си сътрапезници. В същото време приятелката ѝ претупваше разговора и препираше да плащат сметката. Б. Дукова, СНЛ [еа]. — Искам по-скоро да видя г-жа д’Понс .. — Види са, че трябва да имаш нещо тайно да ѝ кажеш, затова препираш. МС, 1883, кн. 4, 60.
2. Прех. Нетърпеливо и настойчиво карам, подканвам някого да побърза с извършването на нещо; припирам. — Недей препира жените — те си знаят работата. Д. Спространов, ОП, 169. — Ще можеш ли да станеш и да вървиш? Тук е доста открито, току-виж някой ни съзрял отдалеч. Не че много ми се ще да те препирам, но наистина ще бъде по-добре, ако успеем да се скрием преди разсъмване. Зл. Енев, ПП [еа]. Не ме препирай, няма да закъснеем. препирам се, препра се страд. от препирам2 във 2 знач.