ПРЕПЍРКА1 ж. Диал. 1. Само мн. Дрехи, пелени и др., които често се перат. Пред нея на един камък бяха свити на кюлче няколко натопени препирки, които тя переше. М. Георгиев, Избр. разк. 163. Мащехата ми от време на време излизаше на чардака с препирки в ръка, простираше ги и се връщаше в кухнята. Д. Казасов, ВП, 26. Жена му и двете ѝ дъщери работеха непрестанно, за да направят препирките на Живка. П. Бобеков, БВК (побълг.), 30.
2. Дреха за смяна, която се облича, за да бъде изпрана другата. Счита се за крайна мизерия, когато някой няма препирка, т. е. втора риза, с която да се смени носената, за да се опере. Хр. Вакарелски, ЕБ, 521. У дома отворих чантата, в която госпожа Гогова бе сложила две препирки, два чифта чорапи, една нейна здрава рокля и едни обуща. Това бе благодат за мене, понеже бях се докъсала. Н. Петкова, С [еа].
ПРЕПЍРКА2 ж. Остар. Препирня, спор, караница. Той, за да отбегне от раздорите и препирките, .. мълчи. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 77. В парламента ся .. отвориха жестоки препирки. БДн, 1857, бр. 4, 13.