ПРЕПИСВА̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до преписвач и преписвачество. Разтворил бе тетрадката си по геометрия и чертаеше. Седна и Драган до него .. и се зае .. да чертае същите триъгълници .. Скоро тая преписваческа дейност му омръзна. Б. Болгар, Б, 228. Преписваческата му [на Софроний] работа го среща още в самото начало с двете книжовни форми на българския език по това време — черковнославянската и простонародната дамаскинарска. В. Вътов, СНКЕ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)