ПРЕПИСВА̀ЧКА ж. Жена преписвач. „Повестта, която ми диктувахте, е най-хубавата повест, която някога съм писала“ — невинно се обръща преписвачката към „автора“. ЛВ, 2002, бр. 36, 11. Заловиха преписвачка с учебник на изпита по литература. С, 2004, бр. 4140, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)