ПРЕПЍСУВАМ, -аш, несв. (остар.); препѝша, -еш, мин. св. препѝсах, св., прех. Преписвам. Подбуждавали са и наговаряли други да списуват и преписуват книги. Х. Йоанович, Ц (превод), 28. Какво ли пише тоя ден? / Преписува корана. Ив. Вазов, Съч. I, 114. преписувам се, препиша се страд. Съставителят ѝ [на „Буквеницата“] изложил на таблици някои глаголи .. Тия глаголи той не наредил по азбучен ред, за да са не преписуват пак. БКн, 1859, кн. 1, 229-230.