ПРЕПЛУ̀ВАМ, -аш, несв. и св. 1. Прех. и непрех. За човек или животно — с плуване преминавам, прекосявам някакво водно пространство или стигам до определено място, към което съм се насочил; преплавам1. Умни и учени хора бяха мнозина от другоземските му спътници. „Който иска да се спасява, да се спасява: я на Кантакузина да се предаде, я в езерото да се хвърли и да го преплува.“ Ст. Загорчинов, ДП, 486. — И вуйчо плува така — казва високото момче .. — Той може да преплува до отсрещния бряг. П. Незнакомов, МА, 72. Помогни ми да преплувам непреплувани / морета / и да видя чудесата на неведоми страни. Хр. Ясенов, Събр. пр, 40. Той я хвана за ръка, / па я на коня покачи / и си през Дунав преплува. Нар. пес., Б. Цонев, РК [еа].
2. Прех. За човек или животно — с плуване изминавам определено разстояние. Продължавах да стоя на едно място, а силите ми, неочаквано за човек, който неведнъж е преплувал двадесет и пет километра в морето, започнаха да отпадат. Г. Данаилов, УМ, 102. Заплувахме един до друг, успоредно на брега. Преплувахме може би четвърт миля. В. Кръстев, ОЗ (превод) [еа]. Змиорките от различите европейски морета минават в Атлантическия океан. Оттук те се отправят на запад и след като преплуват не по-малко от седем-осем хиляди километра, достигат до Саргасово море. К, 1972, кн. 6, 27. преплувам се страд. Отвъдният, щастливият бряг беше вече видим с око; трябваше с общи усилия само да се преплува бурното, дълбокото, да се премине през водовъртежа. Ст. Даскалов, СЛ, 492. Да се преплуват 15 метра под вода е лесна работа, но когато човек влачи едно тежко тяло, задачата се превръща в самоубийство. К, 1964, кн. 2, 23.