ПРЕПЛУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от преплувам и от преплувам се; преплаване1. Отвъд, на другия бряг на Драва, беше странно тихо и спокойно, сякаш там никой вече не мислеше за повторно преплуване на реката. Ив. Мартинов, ДТ, 264. Както се оказа, тук ги очакваше най-трудното: широката река никак не беше лесна за преплуване. Зл. Енев, ПП [еа].