ПРЕПОДА̀ВАМ, -аш, несв.; препода̀м, преподадѐш, мин. св. препода̀дох, прич. мин. св. деят. препода̀л, прич. мин. страд. препода̀ден, св., прех. 1. По определена методика давам, поднасям някому знания в някаква област, провеждам обучение по някакъв учебен предмет; предавам. Току-що беше завършил университета и първа година преподаваше литература. А. Гуляшки, Л, 7. — В нашето училище .. преподава по практика г. Ленский. Ст. Грудев, АБ, 28. Аз се цаних учител .. и почнах пръв да преподавам по новата метода за взаимно учене. П. Р. Славейков, БП I, ХХ — ХХI. Инструкторът ми преподаде няколко урока по кормуване.

2. Остар. Предавам, давам нещо. Нервите преподават болението на мозъка и чрез него ти чувствуваш, усещаш бол. П. Р. Славейков, ПЧ, 60. Като е Исус Христос преподал на учениците си божественото си тяло и животворящата си кръв, той е рекъл: „Сие творите в мое воспоминание“. З. Петров и др., ЧБ (превод), 84. Аз съм ви снабдила със сила, за да можете да преподадете разумността си томува, когото бихте обикнали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 391. преподавам се, преподам се страд. В България са се поддържали само скромни манастирски или градски килийни училища, в които се е преподавала най-проста грамотност. М. Арнаудов, БКД, 5. Може ли да се преподадат за З години необходимите за висше образование дисциплини? Пл, 1934, бр. 1556, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)