ПРЕПОДО̀БИЕ, мн. -ия, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. в а ш е, н е г о в о, т е х н и. Титла на висше духовно лице, на архимандрит или обръщение към висше духовно лице, архимандрит за израз на уважение. Попът реши, че е дошло време за приемане на църквата. — Да вървим вече, ваши преподобия! — каза той, като стана. П. Незнакомов, СП, 67. Негово преподобие отец Неофит Хилендарский .. и други някои българи в Цариград действуваха да измолят от царското правителство да издаде повеление за назначение на българин владика в Търново. П. Р. Славейков, ГУ, 20. Священикът на тая церква е негово преподобие архимандрит Филарет. ЦВ, 1861, бр. 17, 4.