ПРЕПОРЪЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. С който се дава препоръка (в 1 знач.) за някого. Искаме да стигнем [в града] преди настъпване на нощта, за да намерим лицата, до които бяхме се снабдили с препоръчителни писма. СбЗР, 348. Едно момче .. тръгнало от селото си да иде на Париж и носело едно препоръчително писмо до един много богат банкерин. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 25. Препоръчителни думи. Препоръчително изказване.
2. Който се препоръчва като подходящ, добър, полезен за някаква цел. Пускането на двигателя в ход с бутане на мотоциклета не е препоръчително за начинаещите, тъй като крие известни опасности. Гр. Тимчев и др., УВА, 229. Не е препоръчителна прибавката на боята към горещата вода, понеже става напрашване. Ст. Младенов и др., ОТК, 157. Половината студенти не знаят критериите, по които ги оценяват, а само списъците с препоръчителната литература за съответния изпит. С, 2004, бр. 4244, 13. Фабриката е определила максимални препоръчителни цени за дистрибуторите. Дем., 2002, бр. 19, 3. Препоръчителна библиография.
3. Като същ. препоръчително ср. Остар. Писмо, с което се дава препоръка (в 1 знач.) за някого. С крайно благодарение приех приятелското ви препоръчително от 11 април, с което .. препоръчавате ми брата си Николаки. С. Попов и др., ТБП, 26. — Искате ли да ги [децата] видите днес? — Ако е възможно. — Най-лесно. Ще ви дам едно препоръчително до една сестра, .. у която сега са децата. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 45.
◊ Препоръчителна картичка. Остар. Визитна картичка, визитка. — Ще дойде ли скоро господин министра? .. Ах, да си взема препоръчителните картички из пардесюто. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 32.