ПРЕПРА̀ВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от преправям и от преправям се; преправка. Беше облечен в много странен, явно саморъчно направен комбинезон. Очевидно той беше го преправял много пъти, за да може отново и отново да се побира в него, но при всяко преправяне май беше използвал различни парчета плат. Зл. Енев, ГП [еа]. Долу актьорството с неговото преправяне, имитации и въплъщения на герои! Долу театърът, който поставя драми! Култ., 2004, бр. 25, 11. Дъбовите [плочи] траят около дванайсет години без никакво преправяне. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)