ПРЕПРАЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; препращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Изпращявам изведнъж и за кратко. Като препращеше радиото и почнеха да се предават новините, всички притихваха и зяпваха срещу него. Ил. Волен, МДС, 133. В това време в разговора им се намеси нечий глас:—Разговорът продължи много. Моля, прекъснете! .. Мембраната препращя. И прекъсна разговора. П. Бобев, ПХ [еа]. Люшна се, разгърна се хорото; / сърмени колани препращяха. К. Христов, Кр, 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)