ПРЕПРЀЧВАМ, -аш, несв.; препрѐча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо напречно на друго нещо. От някаква болест беше просто прегънат надве и не можеше да ходи инак, освен като препречи тоягата си отзад на кръста и се залови с ръце за двата ѝ края. Й. Йовков, СЛ, 19. В ръцете на Вълкя остана дебелата част на остена. Дълго се мъчи да го счупи — удряше го в земята, .. препречваше го на коленете си и цяла се зачервяваше от напрежение. К. Петканов, ОБ, 142-143. — Напролет ще им [на трактористите] построиме отделно помещение, а сега ще ги отделиме с дъсчена преграда .. — Аз мисля да заковем летви .. По средата ще препречим няколко дъски, за да се получат две отделения. А. Гуляшки, МТС, 310. Селяните сечаха дърветата, обелваха корите им .. Съблечените липовини .. препречваха по язлъците и под сайвантите, за да си простират дрехите. Ст. Даскалов, СЛ, 5.
2. Слагам, поставям нещо някъде като преграда, за да пречи. Изгубените животни се събрали заедно и се сгушили в хралупата на дебело дърво. Препречили сухи клони и затворили хралупата. Ран Босилек, ВП, 72. Той [юнакът] нарочно препречва коня на пътя, спира девойката. К. Петканов, ОБ, 1. Препречи стола на вратата на лавката си и тичешком тръгна към съдилището. Ив. Вазов, Съч. VII, 51. Натисна да затвори вратата. Беше късно. Краищата на нашите пушки отдавна бяха препречени на вратата. З. Стоянов, ЗБВ I, 200.
3. Поставям преграда, обикн. за да спра движението, преминаването на някого или на нещо по някакъв път или през някакъв отвор; запречвам1, преграждам. Препречи уличката с дългото си копие, викайки „Назад! Назад!“. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. Препречиха с пръти и шума входа на колибата и отидоха да живеят горе, в малката каменна къща на площадката. Д. Талев, И, 361. // Като заставам или се намирам някъде, спирам движението, преминаването на някого или на нещо по някакъв път или през някакъв отвор; запречвам1, преграждам, заприщвам. — Та смее се това турче, пръст ми показва и ми препречва вратата. Ст. Дичев, ЗС II, 712. Козаря спря пред пощата .. и пристъпи да влезе. Но един млад мъж с набръчкано лице и черни щръкнали мустачета му препречи пътя. Г. Караславов, Избр. съч. I, 218. Една вечер къщата му блокираха джандарми и едни отвлякоха най-големия му син за безчеловечни .. изтезания, а други останаха да му препречват за няколко деня изхода на стаята. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 66. Езоп стигна един много тесен път и посред него един голям камък, който беше препречил пътя. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 6, 212.
4. Като се намирам или заставам пред нещо, правя то да не се вижда; закривам1, затулвам. Близо до пейката се издигаше висока тополка, която препречваше светлината от уличната лампа. К. Калчев, СТ, 185. Гъсто сплетените листа на асмата, под която бе седнал, препречваха слънцето и само тук-таме по износеното му расо светулкаха малки подвижни блясъци. Ст. Дичев, ЗС I, 319. Гъстите корони на едри буки сплитат клони и препречват сребърните водопади на слънцето. Й. Радичков и др., ГСП, 97. // В съчет. със същ. п о г л е д. Преча, попречвам на някого да види, да забележи някого или нещо. Тя беше нагазила в реката, переше .. Русата ѝ коса, отпусната надолу току над водата, препречваше погледа ѝ, та затуй, увлечена в работата си, тя не го [Орфей] видя. Г. Караславов, Избр. съч. V, 223. Това не е Себат, Васил се лъже, димът, нощта препречват погледа. Ст. Дичев, ЗС I, 182.
5. Прех. и непрех. Остар. Минавам, преминавам някъде, обикн. напряко; преча2. Няколко бели силуета на закъснели за проверка войници препречиха край нас и потънаха .. в широкия казармен двор. Ст. Чилингиров, ХНН, 74. Напредя ни са виждаха да препречват по улицата някои жени, които потъваха в дворовете. З. Стоянов, ЗБВ II, 19. Препречи мълчалив широкия мегдан / мъдрителя и спре. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 224.
6. Непрех. Остар. Попречвам, възпрепятствам; препятствам. Дунава .. се беше разлял тая пролет твърде много, на което турците смятаха, че ще препречи на Московеца. Ц. Гинчев, ГК, 356. Кирил, едирненският владика, едно да ся отърве да не плаща месечина и друго .. да препречи на развитието на българщината по тези места, хвана да го [Пахомий] гони. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 82. М а р и я: — Съдбата ми е в Божията воля. / Ще искате ли с кърваво дело / властта си вий да превишите? Е л и с а в е т а: — Та кой ще ми препречи? Ив. Вазов, ИГП (превод), 47. препречвам се, препреча се страд. от препречвам в 1-4 знач. — А можеше ли все пак по някакъв начин човек да се покатери горе? .. — Би могло, господин подпоручик, с някоя греда, ако се препречи през дупките. П. Вежинов, НС, 134.
ПРЕПРЀЧВАМ СЕ несв.; препрѐча се св., непрех. 1. Заставам напречно, напреки на нещо, обикн. на някакъв път или отвор; запречвам се. Двама души заптии вървяха напред, за да ни отварят път, защото ако са случеше да са препречи някоя кола из тесните улици, за осем души не беше удобно и желателно да са провират — можеше някой да са откачи. З. Стоянов, ЗБВ III, 157. Шишманя преглътна жадно, сякаш нещо се препречи на гърлото му. В. Нешков, Н, 10. — Да пукне дано майка ти! .. Така ѝ се пада на вещицата! Кокали в гърлото ѝ да се препречат! О. Василев, ЖБ, 332.
2. Заставам пред някого или пред нещо като преграда, обикн. за да му попреча да мине или да извърши, да направи нещо; изпречвам се. Отвори вратата и тръгна. Рада и Мария се втурнаха подире му, но баба Божа се препречи на вратата и не ги пусна да излязат на двора. Б. Геронтиев, Б, 100. Мария се препречи пред Бояна и протегна ръце към детето. — Дай ми го и се върни на седянката, че там те чака Мона! К. Петканов, ДЧ, 135. Като наближиха пристанището, пратените изпитатели видяха себе си обиколени от много лодки с обръжени туземци, които им ся препречиха, за да ги не пущат да излязат на сухо. П. Кисимов, ОА I (превод), 83. Той [царският син] като ожеднял много, вмъкнал се във въбелта и като се напил, зел да излази; ала циганинът се препречил, та го не пущал и искал да го тикне да се удави. Христом. ВВ I, 31.
3. Прен. Ставам пречка, спънка за осъществяването, извършването на нещо; изпречвам се. — Ах, колко ви жаля и вас, и нея, че се е препречил на щастието ви тоя безчестник! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 88. — Вълчане! Не се препречвай на късметя на младите. Искат се. Й. Йовков, Б, 144. „На мирната политика от мемоара на Тайния комитет — продължава Кисимов — се препречи революционната политика на четите.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 72. Наумиха да изпратят и двата брата из столицата. Ала на това ся препречи един важен случай. Б. Димитров, Я I (превод), 106.
4. Показвам се, появявам се обикн. внезапно пред погледа на някого; изпречвам се. Високите тополи и клонестите върби се препречиха пред погледа му, дигнаха висок бряг. К. Петканов, ЗлЗ, 96.
◊ Вълк ми препречи пътя. Диал. Ще ми върви, ще имам успех, ще сполуча. Препречвам / препреча пътя на някого или на нещо. Попречвам на някого да направи нещо или не давам възможност нещо да се осъществи. Страшният Пантелей, тоя цар на околията, който цял живот му [на Хаджията] беше препречвал пътя, сега стоеше на двора безпомощен като жена, унизен от един презрян ратай. А. Гуляшки, СВ, 141. Той сви вежди. Оная, голямата бръчка между тях, що прорязваше челото му колчем трудностите препречваха пътя на народното дело, се очерта отново. Ст. Дичев, ЗС I, 224.