ПРЕПРЍДАМ, -аш, несв.; препреда̀, -ѐш, мин. св. препрѐдох, прич. мин. св. деят. препрѐл, св. 1. Прех. Преда, изпридам нещо отново, повторно или с предене съединявам две нишки в едно, за да се получи по-дебела прежда. — Некадърник и не знам какво си! — почна да го ругае жена му и му тиква цяла купа прежда да я преприда. Й. Радичков, НВ, 77. Слава зема преждата и захвана да преде и да преприда. Знан., 1875, бр. 71, 98. Ако две нишки, извъртени от повесмата на две вретена, се опредат в една нишка, препридаме нишките и получаваме същинска прежда. СбНУ ХVIII, 97. — Тизе, мома Калино, / на висок чердак же седиш, / бяла коприна да предеш, / да предеш и да препридаш. Нар. пес., СбАИ, 348. ● Обр. Агрономката се впусна, както бива с дълго необщували хора, да преприда своето гурбетчийско битие. В. Мутафчиева, БС, 175.
2. Непрех. Прен. Обикн. за котка — издавам особен звук, който напомня звука на въртящо се вретено при предене; преда, мъркам. Малките черни котета под скрина дремеха и мъркаха в съня си, препридаха кротко и басово, свити на кълбо. П. Вежинов, ДВ, 148. препридам се, препреда се страд. от препридам в 1 знач. За да се препреде преждата, най-напред от две вретена двете нишки се сбират в едно и намотават на кълбо. СбНУ ХVIII, 97.