ПРЕПРЯ̀ГАМ1, -аш, несв.; препрѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препрѐгнат, св., прех. Впрягам добиче още веднъж, повторно. Препрегнаха воловете и подкараха каруцата. ● Обр. Седях, препрягах фактите ту от едната, ту от другата страна на ярема, дано потеглят колата, но фактите само си помахваха опашките, дърпаха настрана, .. трябваше да ги препрягам отново и отново, без да успея да помръдна товара. Й. Радичков, СР, 209. // Впрягам кола, каруца и под. още веднъж, повторно или с други добичета. — Там [на хана] непременно ще се спре тая пътница, за да обядва, додето препрягат колата ѝ в станцията. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 162. препрягам се, препрегна се страд.
ПРЕПРЯ̀ГАМ2, -аш, несв.; препрѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препрѐгнат, св., прех. Диал. Прегъвам, сгъвам. Препрягне я [хартията] така, чтото да ся не изтръси семято, па тоя връзоп си тури ва пазуха. КН, 1873, кн. 6, 12. На дъските са приковани и препрегнати в средата мехове. Й. Груев, Ф (превод), 63. Отиди нова чаршиа, / уземи свила секаква / .. / От четири я препрегни, / а от девет я изплети, / свилен ми гайтан изплети. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 161. препрягам се, препрегна се страд.