ПРЕПУ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от препускам и от препускам се; препущане. По пътя .. се вдигаха кълба прах, а се чуваше и тропот от бясно конско препускане. Ст. Загорчинов, ДП, 303. Секи, който е живял в Турция, знае с какво тържество стават турските сватби: зурли, тъпане, кючеци, пушкания, препускания. Хр. Ботев, Съч. 1929, 4. Елена взе участие в лова ни. Правеше ми впечатление, че обича да язди не всред хайката, а встрани, че язди със стръв, сякаш препускането .. ѝ позволява да се разтовари и освободи. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа].