ПРЕПЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; препълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. препълзя̀л, -а, -о, мн. препълзѐли, св., непрех. С пълзене преминавам от едно място на друго; пропълзявам. На двора бяха пристигнали нови хора .. „Те са! Дойдоха...“ — сякаш гореща вълна заля Кабакчиоглу. Съвсем дебнешката той препълзя през подземието и залепна о вратата. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 466. Късите му дебели пръсти обхванаха дръжката на ножа. Нямаше да е трудно. Само ще препълзи през стаята, един удар с ножа и всичко щеше да свърши. А. Миндова, ИОЖ (превод) [еа].