ПРЕПЪ̀ЛНЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); препъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Препълвам. Сега разкошеството препълня душата на чувствителната майка, че има мъж, человек с нежно сърце. Ст. Ботьов, К (превод), 149. Те пеят... И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / .. / че злъчка препълня сърца угнетени, / че огън в главите разсъдък суши. П. К. Яворов, Съч. I, 59. препълням се, препълня се страд.
ПРЕПЪ̀ЛНЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); препъ̀лня се св., непрех. Препълвам се. Устата ми се препълнят със слюнки, мускулите ми захващат да се сокращават и мене ми се скача, играе, пее. Ст. Стамболов, ЗМЖ [еа]. Нека се пълни и препълня занапред тая моя чаша със сладките за сички ни човешки сълзи. Китка З—4, 1886, 28. Препълня се с рибари механата — / те сбират се, те тичат от зори / и пият. К. Христов, Т, 79.