ПРЕПЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; препъ̀хна, -ѐш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препъ̀хнат, св., прех. С пъхане прекарвам, вкарвам, слагам нещо някъде; пропъхвам, провирам, промушвам. Един от налбантите тичешката минава зад него [коня] и прекарва края на въжето зад един от задните му крака, между глезеня и копитото, след туй препъхва края на въжето през примката. Й. Йовков, ЧКГ, 72. Постникът бе препъхнал полите на расото си в пояса да не се мотаят между краката му. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 289. препъхвам се, препъхна се страд.
ПРЕПЪ̀ХВАМ СЕ несв.; препъ̀хна се св., непрех. Пъхвам се и минавам през тесен отвор, цепнатина или под някаква преграда; промушвам се, провирам се, пропъхвам се. Трябваше да се чудят само отгде той беше намерил тая сила да изкриви железата и как беше могъл да се препъхне през една такава малка дупка. Й. Йовков, Ж 1930, 244. Той ме настигна пред изхода и прегради пътя ми с ръка, опряна о скелите .. Препъхнах се под ръката му и изскочих навън. Бл. Димитрова, ПКС, 342. За миг ми мина през главата — защо да не се препъхна през оградата и направо на поляната? К. Константинова, НДД, 11.